МАЙКАТА НА ГОГО
Роман-приказка
Откъс от книгата
***1. Гого изчезва
– Да ти кажа ли, мамо...– Да, Гого.
– Змиите могат да гълтат цели крокодили...
– Някои сигурно могат.
– Тогава ще изчезнат крокодилите...
– Е, чак да изчезнат! – усмихна се майката.
– ...и това е добре!
Усмивката на майката ставаше още по-широка от логичните разсъждения на Гого.
– Но какво ще правим после със змиите? – озадачи се Гого.
Майката вече се смееше на глас и прегърна малкото си четиригодишно момченце. Целуна го и щипна бузките му. Докато стояха гушнати и се смееха, Гого попита:
– Тате кога ще си дойде?
– След малко повече от седмица.
– Колко е седмица? – Гого гледаше преценяващо с черните си умни очички.
– Седем дни.
– Отивам да видя дали си е дошъл... – Гого изтича към прозореца на спалнята, от който се виждаше мястото за паркиране.
Майка му го гушна пак и започна да му обяснява:
– Тате има работа далече оттук и замина за няколко дни…
– Колко са няколко? – нямаше търпение Гого.
– Различно – един, два... Така се казва, когато не знаеш точно колко, но със сигурност не са много.
– Къде е сега? – искаше да знае всичко Гого.
– Пътува със самолет. Ще пътува дълго, ще мине над океана и утре ще ни се обади от Америка.
– Мамо, а дали ще види в океана китове?
– Не зная, но като ни се обади, ще го попиташ. Ще го помолиш, ако види някой кит, да го снима и да ни изпрати снимките.
– На компютъра ли? – погледна любопитно Гого.
– Да.
– Онези малките мрежови човечета, които вървят по жиците и живеят в нашия компютър, ще отидат до Америка и ще ни донесат писмо от тате по кабелите? – Гого май малко се съмняваше.
– Със скоростта на светлината! – смееше се с глас майка му. – А когато големият кит каже: "Ти ли си таткото на Гого? Прати му поздрави от мен!", тате ще му подаде направо телефона си и ще каже: "Ето, господин кит, сам му се обадете!"
– Ти се щуротийкаш! – на Гого хем му се искаше това да е вярно, хем вече беше достатъчно голям, за да разбере, че майка му се шегува. – Да ти кажа ли, мамо...
– Да, Гого!
– Когато порасна и стана палеонтолог, ще отида на експедиция в Америка и ще видя китовете.
– Ще ми се обадиш ли, за да ми разкажеш за китовете и за откритите кости от неизвестни досега динозаври?
– Ти ще дойдеш с мен, за да ми помагаш да изкопаваме кокалите и да ме приспиваш вечер! – гушна се Гого.
– Е, ти ще си вече голям и другите палеонтолози от екипа ще ти помагат с кокалите...
– Да, ама ти ще ме приспиваш! – пазареше се Гого.
– Добре, когато станеш палеонтолог и тръгнеш на експедиция, ще се разберем – майката гушна малкото си детенце – бъдещия голям откривател. Занесе го в другата стая, по пода на която имаше всевъзможни играчки, и му каза:
– Остани тук за малко и си поиграй. Аз отивам долу, до помещението с перални, за да взема прането, а ти ме чакай и не прави пакости. Ще се върна за една минутка…
– Искам да дойда с теб! – молеше Гого.
– Няма смисъл, аз ей сега се връщам, а и долу има големи паяци.
– Искам да ги видя. Мога ли да си хвана един, моля те!
– Не, те са направо страшни.
– Аз ще те пазя, щом те е страх! – този път Гого се шегуваше.
– Ти, малък пакостнико, оставаш тук, а аз се връщам веднага... – на излизане майката се усмихваше на малкото си момченце.
Тя изтича до пералнята, взе прането и на един дъх се изкачи обратно, защото знаеше какви пакости може да сътвори малкият герой, но пак й се искаше Гого да започне да свиква да стои за малко сам. Винаги се притесняваше, когато го оставя, но се успокояваше, че наистина е само за минутка. Бързо се качи и отвори вратата:
– Гого, върнах се, аз съм...
Никой не й отговори. Майката огледа стаята. Детето не се виждаше никъде. Тя влезе по-навътре в стаята и усети как й се разтреперват краката. Тогава забеляза, че играчките са подредени като пътечка до другата стая. Проследи пътеката и отвори вратата на спалнята. Гого го нямаше. Тъкмо когато щеше да се разкрещи от отчаяние, че Гого е изчезнали, и да захвърли прането, един по-силен и по-страшен крясък се разнесе и нещо я връхлетя иззад вратата. Гого, облечен с пуловера на таткото, който се влачеше по земята, когато върви, се нахвърли върху майка си, крещейки като свирепо животно. След първите мигове на уплаха майка му се разсмя през сълзи:
– Ах, как ме уплаши това чудовище, но сега като истински ловец на дракони ще го заловя-а-а-а-а...
И двамата се сборичкаха и заиграха, забравили за прането.
До вечерта след лова на дракони ходиха на експедиция в джунглата, откриха пиратско съкровище, разгадаха тайнствени йероглифи, изкопаха цял-целеничък скелет от тиранозавър, завладяха Марс и изобретиха много интересна машина, която още не знаеха какво точно може да прави и за какво точно служи. След този напрегнат и изпълнен с приключения ден беше време за спане.
– Днес какво ще четем за приспиване? – попита майката.
– Избери ти... – Гого се мръщеше, защото не му се лягаше.
– Искаш ли приказки?
– Не! Нещо за динозаври... Или три книжки с приказки! – Гого не искаше да се предаде така лесно.
– Добре. Тази енциклопедия става ли?
– Добре, ама и една малка приказка! – въпреки че очичките му се затваряха, Гого продължаваше да не отстъпва...
Фльорир > Книги > За деца > Майката на Гого